„Но, меко! каква светлина се пробива през онзи прозорец?
Това е изтокът, а Жулиета е слънцето." (Действие II, сцена ii)
Тази реплика е произнесена от Ромео, когато той вижда Жулиета за първи път, и тя предава огромното му чувство на любов и страст към нея. Сравнението на Жулиета със слънцето подчертава дълбокото въздействие, което тя има върху Ромео и трансформиращата сила на любовта. Този цитат резонира днес, защото улавя интензивността на младата любов и начина, по който тя може да се почувства като изгряващо слънце в живота на човек.