Стихотворението сравнява луната със златна брадичка на Китай. Поетът разказва как се е любувал на луната една красива вечер и казва, че луната изглеждала точно като златна брадичка на Китай, само че била много по-красива. След това поетът продължава да описва красотата на луната и казва, че тя е перфектен пример за Божието дело.
Стихотворението завършва с размисъл на поета за красотата на луната и как тя му напомня за красотата на Божието творение. Той казва, че луната е символ на надеждата за красотата, която може да излезе от тъмнината, и казва, че точно като луната, можем да намерим надежда в тъмнината на живота си.