1. Изобилие от общи съществителни:
Стихотворението се характеризира с честото използване на нарицателни имена. Тези съществителни се отнасят до общи обекти, места или понятия, без да уточняват конкретно име. Например думи като "църковен двор", "село", "гробници", "цветя", "селянин", "младеж" и "деца от селото" са общи съществителни, които се появяват в стихотворението.
2. Персонификация:
Сивото олицетворява абстрактни понятия и природни елементи, като използва съществителни в метафоричен смисъл. Например, "Изтриващият пръст на времето", "Тъпият кос на времето" и "нижащото стадо се вее бавно над леята" са примери за персонификация, при която на неодушевените предмети и понятия се придават човешки качества.
3. Изображения на природата:
Стихотворението предизвиква силно чувство за природа чрез богатите си образи. Съществителните, свързани с естествения свят, се използват широко, включително „здрач“, „луна“, „звезди“, „бриз“, „ливади“, „горичка“, „потоци“ и „цветя“. Тези съществителни спомагат за създаването на ярка и спокойна атмосфера в обстановката на църковния двор.
4. Символика:
Грей използва символични съществителни, за да предаде по-дълбоки значения. „По-скромните гробове“ и „известната урна и оживеният бюст“ символизират равенството на хората в смъртта, докато „кулата с бръшлян“ и „сянката на тис“ представляват течението на времето и преходната природа на живота.
5. Социален коментар:
Стихотворението разглежда социални проблеми чрез използването на конкретни съществителни. Думи като „груби предци на селото“, „село Хампдън“ и „ням безславен Милтън“ подчертават пренебрегваните таланти и приноси на хора от по-ниските социални рангове. Това служи като коментар за социалното неравенство и неизползвания потенциал в маргинализираните общности.
6. Епитафии и спомени:
Поемата включва няколко епитафии и описания на надгробни плочи, всяка от които съдържа конкретни съществителни, които дават представа за живота на погребаните в двора на църквата. Тези съществителни варират от професии („орачът върви към дома си уморен път“) до лични черти („нейната скромна красота блести“), предлагащи поглед към живота и характерите на починалия.
Като цяло, съществителните в „Елегия, написана в селски църковен двор“ на Грей допринасят значително за емоционалните образи, символичните значения и съзерцанието на смъртността и човешкото състояние на поемата.