Това е изтокът, а Жулиета е слънцето.
Стани, честно слънце, и убий завистливата луна,
Който вече е болен и блед от мъка,
Че ти нейната прислужница си много по-справедлива от нея:
Не бъди нейна слугиня, тъй като тя е завистлива;
Нейната весталска ливрея е болнава и зелена
И не го носят само глупаците; захвърли го."
В този пасаж от Ромео и Жулиета думите "прекъсвания" и "слънце" се римуват, както и думите "луна" и "блясък".