Верса „Като звезден свод на безграничния небесен купол“ се среща в елегията на Перси Биш Шели Адоnais (1821), написана за жалост за Джон Кийтс.
Адоnais е 55-строфова спенсерова елегия. Шели митологизира Кийтс като Адонис – красив младеж, убит от кабан (критици/болезнь). Строфата, съдържаща този верс, описва вечното царство, където духът на поета възлиза.
Това е сравнение за безкрайното – „звезденият свод“ като образ на безграничната, подредена красота. Куполът подсказва и защита, и обсег. „Небесен безграничен“ слива небесното и безграничното.
Шели обича небесни метафори: „Небето се промени“ (Адоnais 37), „Жivotът, като купол от многоцветно стъкло“ (Адоnais 52), „Луната се издигна“ (Облакът). Звездите = вечност, вдъхновение, истинският дом на поета.
Кийтс умира на 25. Шели (28) се изправя пред собствената смърт. „Звезденият свод“ предлага утеха чрез мащаб: индивидуалната трагедия се растворява в космическа красота. Не отхвърляне – преображение.
Две столетия по-късно версът все още издига: безграничен купол – архитектурата на ума за безкрайността.