В стихотворението на сър Хенри Уотън The Character of a Happy Life, архаичният глагол „serveth“ се среща в стиха, описващ връзката на щастливия човек с другите. В ранно-модерния английски „serveth“ е формата за трето лице едн. ч. настояще от „serve“, означаваща „е полезен за“, „пользва на“, „служи на“.
Уотън пише, че щастливият живот „serveth“ другите – подсказвайки, че истинското щастие не е самовъзлюбено, а намира своето изпълнение в добродтелна, смислена служба. Това съвпада с jego прозаичен есе Of Happiness, където твърди, че щастието произхожда от вътрешна добродетел и външна благодетелност, а не от материални притежания или статус.
Изборът на думата подсилва централната теза на стихотворението: щастливият човек е независим от външната съдба („Whose armour is his honest thought, / And simple truth his utmost skill“) но активно допринася за общото благополучие. „Serveth“ така свързва личната интегритет с обществена полза.