Петте (плюс две) големи имена на английския романтизъм: За каноничните шест
Английският романтизъм често се свежда до „Големите шести“ — но първото поколение се центрира около Уордсуърт и Коулиджа; второто поколение състои от Кийтс, Шели и Байрон. Заедно тези пет (Уордсуърт/Коулидж като първи вълна, Кийтс/Шели/Байрон като втора) дефинират високия романтизъм в Англия.
- Уилям Уордсуърт (1770–1850): Поет на природата; Тинтерн Аби, Ода: Намеквания за безсмъртие, Прелюдия.
- Самуел Тейлър Коулидж (1772–1834): Балада за стария моряк, Кубла Хан, Кристабел — визионерски, фрагментарни, сверхъестествени.
- Джон Кийтс (1795–1821): Ода за гръцка урна, На есента, Вечерта на Света Агнес — сенсуален,смъртен, обседнат от красота.
- Перси Биш Шели (1792–1822): Озимандиас, Ода на западния вятър, Адоnais — радикален, етерен, пророчески.
- Лорд Байрон (1788–1824): Пътешествието на Чайлд Хेरолд, Манфред, Дон Жуан — харизматичен, ироничен, знаменит поет.
Освен тези пет, фигури като Робърт Саути (Поет лореат), Уолтър Скот (романист-поет), Джон Клер (селянски поет), Фелиция Хеманс и Летиция Елизабет Ландон разширяват романтичното поле — но петте по-горе остават неговия гравитационен център.