В „Минало и настояще“ Дилан Томас размишлява за контраста между миналото и настоящото и как те оформят човешкото съществуване. Стихворението плетени лични спомени с наблюдения на природата, за да изследва носталгия, преходност и безупречния ход на времето.
Стихворението се отваря с детско спомен, вероятно смъртта на баща му, и верса „След първата смърт, няма друга.“ Тази идея става централен мотив: първата загуба е най-дълбокото, а последващите загуби се преживяват в сянката ѝ.
Томас противопоставя младежкия идеализъм на суровия реализъм на възрастната епоха. Тя прави паралели между промените в природата – ландшафи, отровени от индустриализацията – и собствената си емоционална и психологическа трансформация.
Чрез ярки образи, стихът изследва горчивината на носталгията и приемането на промяната, показвайки как миналото и настоящото се преплетват, за да оформят идентичността. Заключението признава миналото като и утеха, и тъга, завършвайки с приемане на техното съсъществуване в вечния поток на живота.