Централна в поемата е метафората на растящото дърво, което служи като трогателен контраст с мимолетната природа на човешкия живот. Джонсън прави паралел между стабилния, възходящ растеж на едно дърво и безмилостния ход на времето. Дървото е символ на стабилност и дълголетие, докато човешкият живот е изобразен като ефимерен и уязвим от течението на времето.
Чрез повторението на фразата „не расте като дърво“ Джонсън подчертава уникалната и несигурна природа на човешкото съществуване. За разлика от дърветата, които могат да издържат векове, хората са подложени на неумолимия процес на стареене и евентуално разпадане. Стихотворението подчертава контраста между трайната сила на природата и крехкостта на човешкия живот, предизвиквайки чувство на меланхолия и екзистенциално съзерцание.
Джонсън допълнително засилва емоционалното въздействие на поемата, като използва сетивни образи и персонификация. Ярките описания на "сладко ухаещия ръкопис на младостта" и "разцвета" на живота подчертават преходната красота и деликатната природа на младостта. Като олицетворява времето като „крадец“ и „корморан, поглъщащ бързия ни разцвет“, Джонсън предава усещане за неотложност и загуба, добавяйки към трогателния тон на поемата.
Стихотворението завършва с философски размисъл за краткостта на живота и безполезността на вкопчването в земните притежания. Джонсън призовава читателя да цени мимолетните моменти на щастие и да цени настоящето, вместо да се стреми към материално богатство или безсмъртна слава. Поемата насърчава читателите да прегърнат ограничената природа на съществуването и да намерят утеха в простите радости на живота.
В заключение, „Не расте като дърво“ е красиво изработено и провокиращо размисъл стихотворение, което умело изследва темите за времето, смъртността и човешкото състояние. Умелото използване на образи, символизъм и философско съзерцание от Джонсън приканва читателите да размишляват върху преходността на човешкия живот и да оценят ценните моменти, които съставляват нашето съществуване. Трогателното послание на стихотворението за краткостта на времето и важността да живееш в настоящето продължава да резонира с читателите, което го прави вечно и интроспективно литературно произведение.