ДЖИМ
От Гуендолин БруксУморни блус
Пълзят през пода,
Пълзят през топлината.
Блус пълзят нагоре
През прозореца ми;
Викат, че един мъж
е убит,
Или че една жена
Е оставена сама,
Или че деца
Сме останали гладни,
Или че—Чувствам душата си става
Тънка,
Слушайки онзи синьо
Нещо.Имам нужда от топлина.
Ще разпаля
Очень малък огън.
Ще усетя
Дъхащия се дим.
Ще чуя
Пълзящите пламъци
Да казват на плачещите дърва:
„Бъдете топли.“
Брукс превръща блуса от музикален жанр в физическо присъствие — пълзещ през под, топлина, прозорец. Той нося вести за насилие, оставеност, глад. Душата на говорителя става „тънка“ под този натиск. Отговорът не е грандиозен: „очень малък огън“, пламъците шепотят към „плачещите дърва“. В минимални жестове поемата олицетворява съпротива срещу свят, който вика страдание. Огънът не побеждава блуса; той отговаря на него с топлина, колкото и малка да е.