Тема на „Островчето Иннисфри“ от У. Б. Ййтс
Основна тема: Ескапистичното желание за самоизточлива, природна живот – в контраст с градската чуждина.
Структура на стихотворението (3 строфи, по 12 реда)
- План. „Ще се издигна и ще тръгна сега“ – строеж на колиба, девет редица фасул, кошер; живот сам „в пчелено жълтуване“.
- Мир. „Мирът идва бавно“ – сутринни влаги, стревец, полунощно блясък, обяд пурпурен, вечер линети крила. Сензорно потопяне.
- Вътрешно принуждение. „Докато stojа на пътя, или на сивите тротруари, / Чувам го в дълбочината на сърцето си.“ Островът живее вътре в него – недостижим, но неизбежен.
По-дълбоки течове
- Колониална Ирландия. Иннисфри (Лох Гил, Слаigo) = кельтски идил vs лондонска модерност.
- Тороувианна простота. Уолден (1854) влияние; фасуловите редици = самоизточливост.
- Недостижимост. Никога не е строил колибата. Стихотворението е жилището.
Ййтс (на 23 години) го пише с почит за къщата в Лондон. „Дълбочината на сърцето“ е мястото, където се случва поезията.