Стихотворението на Колридж изследва сферите на съня и реалността, тъй като поетът е вдъхновен от сън, предизвикан от опиум, за да си представи купола на удоволствията, неговите градини и свещената река Алф. Чрез ярки образи и сетивни описания Колридж предава усещане за страхопочитание, удивление и творческа трансцендентност. Поемата се превръща в празник на човешкото въображение, подчертавайки способността му да създава фантастични светове и преживявания.
Централната идея на поемата обаче обхваща и мимолетната природа на творчеството. Видението на Колридж е прекъснато и той остава с чувство на загуба и копнеж. Стихотворението повдига въпроси за ограниченията и границите на творческия процес и напрежението между желанието на твореца да изрази пълноценно въображението си и предизвикателствата, поставени от реалността.
В крайна сметка „Кубла хан“ разсъждава върху трансформиращата сила на поетичното вдъхновение, човешкия стремеж към красота и величие и сложността на самия творчески акт. Той служи като напомняне, че въпреки че представите ни за величие може да останат незавършени, въображението и творческият импулс могат да ни пренесат в необикновени сфери и да вдъхновят създаването на вечни произведения на изкуството.