_Вълните се търкалят навътре и отново навън_,
_През пясъка, през камъните_,
_Чупят се и падат, и пак се чупят_,
_И създават собствена музика_.
Във втората строфа на „Морето“ Джеймс Рийвс продължава да описва морето, използвайки персонификация и други техники. Ето анализ на тази строфа:
1. Повторение: Повторението на "и" и "прекъсване" добавя усещане за ритъм към строфата, имитирайки приливите и отливите на вълните.
2. Персонификация: Рийвс използва персонификация, за да придаде на вълните човешки качества, описвайки ги като търкалящи се „навътре и отново навън“. Тази техника вдъхва живот на морето и подчертава неговата динамична природа.
3. Алитерация: Използването на алитерация („счупване и падане“) добавя допълнителна музикалност към стиха, подчертавайки звука на вълните, разбиващи се в брега.
4. Изображения: Строфата създава ярък образ на движението на морето по пясъка и камъните, предизвиквайки усещане за крайбрежен пейзаж.
5. Сензорни детайли: Препратката към звука на разбиващите се вълни („направете собствена музика“) ангажира слуховия слух на читателя, позволявайки му да си представи звуците на морския бряг.
Като цяло, втората строфа на „Морето“ ефективно предава динамичната и музикална природа на морето чрез ритмичен език, образност и звук.