Терминът „аскротичен“ е често срещано пропус на акростичен – поетска форма, където първата буква (или понякога последната или средната) на всеки ред образува дума, име или фраза вертикално.
В стандартния акростих, началните букви носят скритото съобщение. Например, стихотворение, пишещо „ЗАМЪК“:
Забелязвайки деня започва да бледнее Адресно под разпространяващата се сянка Мрак наближава, тих и дълбок Ътре звездите се зъбят от съня Краят на деня пее коляска
Акростисите се срещат в древна еврейска поезия (Псалом 119 е абецедариен), гръцка и латинска литература, и средновековични европейски ръкопси. Те са служели като хвалебни стихове, сатирични уколци, криптографски загадки и мнемонични устройства.
„Аскротичен“ вероятно идва от грешно чуждене на „акростичен“ или объркване с „акротичен“ (медицински термин, свързан с пулс). В какъвто и да е поетски контекст, намереният термин почти сигурно е акростичен.