Стихотворението започва с говорещия, който си спомня конкретен момент от времето, когато той вървеше по пътя на Туме с баща си. Говорителят описва буйния пейзаж и звуците на природата, създавайки ярко сетивно изживяване за читателя. Той също така разсъждава върху присъствието на баща си и чувството за сигурност и принадлежност, което то осигурява през детството му.
С напредването на стихотворението мислите на говорещия се насочват към промените, настъпили с течение на времето. Той споменава отсъствието на баща си, който е починал, и начина, по който пейзажът се е трансформирал поради индустриализацията и развитието. Говорителят изразява чувство на загуба и носталгия по по-простите и невинни дни от детството си.
Поемата също изследва темите за идентичността и принадлежността. Говорителят разсъждава върху връзката си с района Toome и чувството си за вкорененост в пейзажа. Въпреки настъпилите промени, той чувства дълбока връзка с дома си от детството и спомените, свързани с него.
„Toome Road“ е красиво изработена поема, която ефективно предава набор от емоции и теми. Използването на образи, сетивни детайли и символизъм от Хийни добавя дълбочина и богатство към поемата, създавайки многопластова творба, която резонира с читателя. Изследването на паметта, загубата и изтичането на времето в стихотворението е едновременно лично и универсално и говори за човешкия опит по дълбок начин. Като цяло „Toome Road“ е трогателна и запомняща се поема, която демонстрира забележителните умения на Хийни като поет.