Чуден чест се отнася до невинността/скромността на жената. Говоритятът твърди, че тя е „чудна“ (старомодна, застаряла), защото времето минава бързо. Предупреждава, че независимо дали се поддаде или не, смъртта ще превърне нейното „дълго пазено невинство“ и „чуда чест“ в прах.
Но у мен в гръб винаги чувам
Времето крила колело бърза близо;
...
И твоята чуда чест стане прах,
И в пепел цялата ми похоть:
Напрежението между любов и чест е централно; говоритият приоритизира улавяне на житейски удоволствия над социална конвенция.