Какво е значението на странната чест като в стихотворението на Андрю към неговата стеснителна любовница?

Фразата „странна чест“ в стихотворението на Андрю Марвел „На неговата стеснителна любовница“ се отнася до целомъдрието или скромността на жената. Говорителят се опитва да я убеди да се поддаде на неговите ухажвания и той твърди, че нейната чест е „странна“, защото е старомодна и остаряла. Той казва, че тя не трябва да се занимава толкова много със спасяването на честта си, защото времето е мимолетно, а животът е кратък.

Ето съответния пасаж от стихотворението:

> Но на гърба си винаги чувам

> Крилатата колесница на времето бърза наблизо;

> И там всички пред нас лъжат

> Пустините на необятната вечност.

> Твоята красота вече няма да бъде намерена;

> Нито, в твоя мраморен свод, няма да прозвучи

> Моята отекваща песен; тогава червеите ще опитат

> Тази дълго запазена девственост,

> И вашата странна чест се превръща в прах,

> И в пепел цялата ми похот:

Говорителят казва, че честта на жената в крайна сметка ще бъде загубена, независимо дали тя му се поддава или не. Следователно, тя не трябва да е толкова неохотна да се наслаждава на удоволствията на живота, докато може.

Изразът „странна чест“ също е важен, защото подсказва, че жената не е единствената, която се интересува от честта. Говорителят също е наясно с важността на честта, но смята, че тя не е толкова важна, колкото любовта. Той е готов да рискува собствената си чест, за да бъде с жената, която обича.

Напрежението между любовта и честта е често срещана тема в литературата. В „To His Coy Mistress“ Марвел изследва това напрежение по особено нюансиран и красноречив начин. Поемата е силно обвинение срещу социалните условности, които могат да попречат на хората да преследват истинското щастие.