В прегръдките на семейството, любовта намира своя път,
Свещен пристан, където сърцата наистина лежат.
През бурни морета и слънчеви дни,
Заедно ще устоим завинаги, каквото и да стане.
Като златни нишки нашите истории се преплитат,
Симфония от души, божествено подравнени.
Смехът ехти, сълзите намират освобождаване,
В прегръдките на семейството намираме вечен мир.
О, семейство, непоклатимата котва остава,
Чрез изпитания и триумфи ние споделяме блажени печалби.
Тяхното присъствие е комфорт, пътеводна светлина,
Осветява пътеките, блести толкова ярко.
Чрез пътуването на живота, нека ценим всеки удар,
Почитане на наследството, което ни прави завършени.
В прегръдката на семейството, никога не се разделяме,
Завинаги преплетени, обвързани в сърцата ни.