Лиричната поезия е поетска форма, охарактеризирана с:
Произхожда в древна Гърция (7-ми век пр.Хр.), често съпътствана от лира (оттук „лиричен“). Обикновено кратка, строфична, с редовен метър и рима. Езикът е метафоричен и вдъхновяващ, създавайки непосредственост и интимност.
Сафо, Овидий, Хораций, Уилям Шекспир, Джон Дон, Емили Дикинсън и безброй други за култури и епохи.
Лирични поеми често са поставени на музика – опера, арт песен, популярни песни. Примери: Верди Ла Травиата, Мишел Легрън „Ветровете на твоята мисъл“.
Лиричната поезия остава жива, широко чета форма, изразяваща дълбочината на човешките чувства.