В това стихотворение говорителят призовава читателя да спре и да усвои момент на абсолютна неподвижност в природата. Бризата, вълните и листата изглежда задържат дъха си; птиците висят в въздуха; чупурите спират на морето. Свиятът изглежда преустановен, предлагайки поглед към спокойствие, което отразява почивата, която търсим в края на деня. Последният ред – „Вечността може да е това“ – предполага, че такива моменти на спокойствие могат да дадат предвкусване на вечното.