Чрез тази образност стихотворението предава усещане за мир и хармония в природата, сякаш целият свят отделя момент за почивка и обновяване. Говорителят предполага, че като се докоснат до тази тишина, хората също могат да намерят утеха и освежаване сред житейските борби, като уморени хора, които намират почивка в края на деня. Последният ред на стихотворението, „Вечността може да е това“, намеква за идеята, че това преживяване на спокойствие и спокойствие може да предложи поглед към вечността, което предполага, че такива моменти имат вечно и дълбоко значение.