Шекспир използва богато разнообразие от поетични форми в пьесите и стиховете си:
Неговите 154 сонета, публикувани през 1609 г., са 14-стишни поеми в имабичен педаметър с римова схема ABAB CDCD EFEF GG. Те изследват теми като любов, време, красота и смъртност.
Неримен имабичен педаметър. Това става неговият доминиращ драматичен метър, особено в по-късните трагедии („Хамлет“, „Крал Лир“, „Макбет“), позволявайки естествени речеви ритми, запазвайки при това поетично възвышение.
Двустишия и строфов рим се срещат често в ранните комедии („Санжанска нощна мечта“) и хронологиите, често за песни, заклинания или за означаване на край на сцена.
Използва се за комични герои, фигури от ниски слоеве, писма, прогламения и моменти на реализъм или безумие (напр. сцените на Фолстаф, безумието на Офелия).