В първата строфа вятърът е описан като „велик невидим ловец“, който „броди небето със зъб на хрътка“. Това изображение подсказва хищническата природа на вятъра и способността му да причинява вреда и разрушение. Втората строфа се фокусира върху ролята на вятъра в оформянето на природния свят, тъй като той "коси полето и изтънява дървата" и "натрупва пясъчни дюни край морето". В тази строфа вятърът се разглежда като сила, която едновременно създава и разрушава, и силата му е очевидна в начина, по който оформя околната среда.
Третата строфа улавя игривата страна на вятъра, тъй като той "гони птици и пеперуди" и "танцува с листата в дърветата". За разлика от разрушителната си сила, описана по-рано в стихотворението, вятърът тук е изобразен като палава и игрива сила, която носи радост и движение на естествения свят. И накрая, четвъртата строфа предлага размишляващ и философски поглед върху вятъра, наричайки го „гласът на Бог“. Това предполага, че говорителят на поемата вижда вятъра като проява на божественото, мощна сила, която е извън човешкото разбиране и контрол.
Като цяло стихотворението „Вятърът” представя сложно и многостранно изображение на вятъра, улавящо както неговата разрушителна и съзидателна сила, така и неговите игрови и духовни аспекти.