1. Преценка на красотата: Основната цел на Байрон е да оцени и възхвали красотата на жената. Той рисува нейна картина с много детайли, сравнявайки я с различни природни елементи, като нощно небе, звезди и цветя. Всяко описание подчертава нейната красота и създава идиличен портрет.
2. Произвеждане на емоционална реакция: Стихотворението има за цел да предизвика силна емоционална реакция у читателите. Байрон използва сетивни детайли и мелодичен език, за да създаде многоизмерно описание, което привлича сетивата и емоциите. Стихотворението е предназначено да плени въображението, оставяйки у читателите трайно впечатление за красотата на жената.
3. Идеализирано представяне: Стихотворението представя идеализиран образ на женската красота, отразявайки романтичната представа за „съвършената жена“. Описанието на жената от Байрон е ефирно, подчертавайки нейните деликатни черти, грациозни движения и сияйна аура. Този идеализиран портрет издига жената до недостижим статус, засилва нейната привлекателност и я кара да изглежда като почти божествена фигура.
4. Благоговение и възхищение: Създавайки такъв изящен портрет, Байрон всява страхопочитание и възхищение у читателите. Стихотворението подчертава необикновените качества на жената, карайки я да изглежда очарователна и желана. Читателят е поканен да се присъедини към оратора в тяхната оценка и възхищение от тази завладяваща красота.
5. Контраст със светското: Байрон също използва красотата на жената, за да контрастира с ежедневния свят около нея. Стихотворението започва с описание на суматохата на светско събиране, но веднага щом жената влезе на сцената, хаосът избледнява на заден план. нейното присъствие трансформира атмосферата, създавайки момент на трансцендентност и чудо.
6. Празник на природата: В цялата поема Байрон черпи вдъхновение от природата, за да улови красотата на жената. Той я сравнява с нощното небе, звездите, диамантите и цветята, като прави паралели между външния й вид и най-изящните аспекти на естествения свят. Тази връзка подобрява нейната красота, като я асоциира с чистите и вечни елементи на природата.
В крайна сметка „She Walks in Beauty“ служи като почит към силата и въздействието на женската красота. Умелото използване на език и образи от Байрон подчертава трансформиращия ефект от присъствието на жената и кани читателите да се насладят на великолепието на нейната грация и елегантност.