Поемът „Дарът“ на Анакреон твърди, че истинската стойност на дара не е в неговата материална цена, а в мисълта, чувството и любовта зад него. Говорият възхитен ремеселството на получен подарък, но настоява, че приятелството, което той олицетворява, го прави драгоценен. Дори прост, нескаъп жест става смислен, когато е дарен искрено. Произведението ни подтиква да ценим даровете за връзката, която символизират, а не за тяхната цена.