Ето резюме на стихотворението:
Стихотворението започва с това, че Уайлд описва Равена като "град от мрамор и злато" и възхвалява "кулите и куполите" на града и неговите "църкви и дворци". След това той описва историята на града, включително разграбването му от вестготите през 493 г. сл. н. е. и последвалия му упадък.
Въпреки упадъка, Уайлд все още намира Равена за красив град и се възхищава на многото църкви и мозайки в града. Той е особено впечатлен от мозайките в църквата Сан Витале, които той описва като „чудо на изкуството“.
Уайлд разсъждава и върху преходността на живота и неизбежността на смъртта. Той отбелязва, че дори най-красивите неща в живота, като град Равена, в крайна сметка ще изчезнат. Той обаче намира утеха и във факта, че изкуството може да надхвърли времето и смъртта.
Поемата завършва с Уайлд, който изразява надеждата си, че собствените му произведения на изкуството ще бъдат запомнени дълго след като той си отиде. Той пише:„Оставям делата си на неизвестните години,/На очите, които ще ги видят, след като си отида.“
„Равена“ е красива и вълнуваща поема, която прославя град Равена и силата на изкуството.