Равена рефлектира над италианския град – столица на Западноримската империя (402–476 г.пр.Хр.). Уайлд описва мраморната ѝ пышност, църкви, мозайки (особено Сан Витале) и история (грабене от визиготи, 493 г.пр.Хр.). Въпреки разпада, изкуството превъзхожда времето.
Той медитира за преходността на живота и неизбежността на смъртта, надеждавайки, че неговото изкуство ще го надживее: "Оставям творбите си на неизвестните години / На очите, които ще ги узрат след като аз отида."
Стихът смесва пътепис, история и естетична философия – типичен за декадентния, рефлексивен стил на Уайлд.