Да. Стихотворението "Понеже" на Емили Дикинсън (често заглавено "Понеже не можех да спря за Смъртта"):
Понеже не можех да спря за Смъртта —
Тя милостено спря за мен —
Количката държеше само Ние —
И Безсмъртието.
Ние бавно карахме — Тя не познаваше бързина,
И аз отложих
Труда си, и досува си,
За Неговата любезност —
Ми минавахме Училището, където Децата се мъчихме
На Почивка — в Кръга —
Ми минавахме Полетата на Гледащото Жито —
Ми минавахме Заходящото Слънце —
По-скоро — Тя минава През нас —
Росата се трепера и изстива —
Защото само Госемер, моята Рока —
Моят Типет — само Тул —
Ние спряхме преди Къща, която изглеждаше
Като Възнасяне на Земята —
Покривът е малко видим —
Кръна — в Земята —
Оттогава — са Столетия — и все пак
Изглежда по-кратко от Деня
Когато първи предположих, че Главите на Конете
Беха насочени към Вечността —
Смъртта като любезен фрейер, вечността като дестинация — най-известното стихотворение на Дикинсън превъзobraжава смъртта като колическа каруца.