Защото
Защото не можех да спра за смъртта...
Той любезно спря за мен -
Каретата издържаше само нас самите-
И Безсмъртието.
Карахме бавно - Той не познаваше бързането,
И бях прибрал
Моят труд и свободното ми време също,
За неговата вежливост -
Минахме покрай Училището, където Децата се бориха
На почивка — на ринга —
Минахме полетата на зърнените зърна -
Минахме покрай залязващото слънце -
Или по-скоро-той ни подмина-
Росите навлякоха трепет и хлад –
Само за Gossamer, моята рокля -
My Tippet-само Tulle-
Спряхме пред къща, която изглеждаше
Подуване на земята -
Покривът почти не се виждаше -
Корнизът — в земята —
Оттогава — векове — и въпреки това
Усеща се по-кратък от деня
Първо се сетих за Конските глави
Бяха към вечността -