Поемата се състои от пет строфи, всяка от които изследва различен аспект от живота и работата на Шели. В първата строфа Сантаяна описва търсенето на знания на Шели, сравнявайки го с „пияна пчела“, прелитаща от едно цвете на друго. Във втората строфа той възхвалява любовта на Шели към природата и способността му да вижда красотата и чудото в естествения свят. В третата строфа той възхвалява вярата на Шели в силата на въображението и неговия ангажимент за социална реформа. В четвъртата строфа той критикува липсата на практичност на Шели и склонността му да се оттегля от света. В петата и последна строфа той обобщава философията на Шели, като твърди, че Шели вярва, че единствената истинска реалност е „идеалният свят“ и че физическият свят е просто „сянка“ на идеала.