Твърдението „Поемата подсказва, че говорителят е раскаян“ е неистинско.
Говорителят признава поступка („Прости ме“), но акцентира върху удоволствието („бяха вкусни / толкова сладки / и толкова студени“). Тонът е игрив, интимен, нераскаян – „прости ме“ е перформансен, а не покаянствен. Поемата извършва самия описан акт: взема удоволствие без извинение.