Благозвучие се отнася до приятното звучене на думи и фрази, често създавано чрез използването на рима, алитерация и асонанс. Може да се използва за създаване на усещане за хармония, красота и поток в едно стихотворение. Например, следните редове от „The Rime of the Ancient Mariner“ на Самюъл Тейлър Колридж използват еуфония, за да създадат усещане за мир и спокойствие:
> Подухна хубав ветрец, полетя бяла пяна,
> Браздата следваше свободно;
> Ние бяхме първите, които избухнаха
> В това тихо море.
Какофония , от друга страна, се отнася до грубия или несъответстващ звук на думи и фрази, често създаден чрез използването на дрезгави съгласни и резки прекъсвания на ритъма. Може да се използва за създаване на усещане за напрежение, конфликт или хаос. Например, следните редове от "Dulce et Decorum Est" на Уилфред Оуен използват какофония, за да създадат усещане за ужасите на войната:
> Газ! Газ! Бързо, момчета! – Екстаз от бъркане,
> Монтиране на тромавите каски точно навреме;
> Но някой все още крещеше и се спъваше,
> И да ръмжа като човек в огън или вар...
Използването на благозвучие и какофония в поезията не е просто въпрос на естетика. Тези елементи могат да се използват и за подсилване на смисъла на стихотворението и създаване на по-дълбоко емоционално въздействие върху читателя. Като внимателно подбират звуците на думите си, поетите могат да създават стихотворения, които са не само красиви и приятни за ухото, но и силни и провокиращи размисъл.
В допълнение към примерите по-горе, ето някои други стихотворения, които ефективно използват благозвучие и какофония:
* Благозвучие:
* „Песента на Хайавата“ от Хенри Уодсуърт Лонгфелоу
* "Гарванът" от Едгар Алън По
* "Ode to a Nightingale" от Джон Кийтс
* Какофония:
* „Пустата земя“ от Т.С. Елиът
* „Вой“ от Алън Гинсбърг
* "Второто пришествие" от Уилям Бътлър Йейтс
Като разбират ефектите на благозвучието и какофонията, читателите могат по-добре да оценят артистичността и майсторството, които се влагат в писането на поезия.