В Шекспиров Ромео и Жюлиета, последният момент на влюбените разкрива техния определящ愿: вечен съюз над смъртно разделение. Техните умиращи действия се оглеждат една на друга с трагична симетрия.
"Ето за любовта ми! О истински апотекарю!
Твоите дроги са бързи. Така с поцелуй умрявам."
"Ако така? Тогава ще бъда кратка. О щастлив кинжале!
Това е твоята сая; тука ръждай, и да умря."
И двамата избират смъртта като брак. Техния имплицитен самоубийствен пакт изпълнява:
Планът на свещеник Лоуренс проваля с минути. Ако Ромео беше изчакал, и двамата биха живели. Техните умиращи желания са едновременно най-романтичните и най-предотвратимите актове – подчертавайки Шекспировата тема: интензитетът на любовта надхвърля търпението на разума.
Техните смърт постигат това, за което животът не може: примиряване на семействата. "Мрачният мир" (последният ред на принца) е закупен от най-крайното желание на влюбените – да принадлежат един на друг напълно, дори в нищото.