Arts >> Изкуства >  >> Книги >> Поезия

P G Wodehouse наградата стихотворение критична оценка?

„The Prize Poem“ от P. G. Wodehouse е хумористичен поглед върху традицията на поетичните състезания. Стихотворението е написано под формата на монолог от студент, току-що спечелил престижна награда за поезия. Говорителят започва, като се хвали с победата си, но с напредването на стихотворението става ясно, че той не е толкова талантлив, колкото твърди, че е. Неговата поезия е пълна с клишета и банални фрази и той бързо си приписва заслугите за работата на другите.

Стихотворението е умна сатира на претенциозността и помпозността, често свързвани с поезията. Уудхаус използва хумора, за да намали егото на говорещия и да покаже, че поезията е нещо повече от цветист език и грандиозни теми. В крайна сметка „The Prize Poem“ е празник на радостта от писането и силата на думите.

Едно от най-впечатляващите неща в стихотворението е самопоздравителният тон на говорещия. Той започва, като заявява, че е „най-великият поет на нашето време“ и че победата му е „триумф на интелекта над невежеството“. Той продължава да се хвали със своята „гениалност“ и „природната си дарба за слово“. С напредването на поемата обаче става ясно, че ораторът не е толкова талантлив, колкото твърди, че е. Неговата поезия е пълна с клишета и банални фрази и той бързо си приписва заслугите за работата на другите.

Например, когато ораторът е помолен да изрецитира своето печелившо стихотворение, той започва с думите:„Извисявам се на криле на божествена поезия / Към най-високите висини, нестъпени от човешки крака.“ Това е помпозно и пресилено изказване и задава тона на останалата част от поемата. Говорителят продължава да използва поредица от клишета и истинни истини, като „любовта е сляпа“ и „времето лети“. Той също плагиатства няколко реда от други поети, включително Уилям Шекспир и Пърси Биш Шели.

Самозначението на оратора е особено очевидно в начина, по който той се отнася към колегите си поети. Той ги отхвърля като "драскачи" и "римисти" и твърди, че те само завиждат за успеха му. Тази арогантност в крайна сметка се възнаграждава, когато ораторът е избран за победител в поетическото състезание. Публиката избухва в аплодисменти, а ораторът се покланя. Той е спечелил наградата, но и се е разобличил като измамник.

Използването на хумора от Wodehouse за намаляване на егото на говорещия е ефективно, защото показва, че в поезията има нещо повече от просто цветист език и големи теми. Поезията може да бъде и за общи преживявания и човешки емоции. Стихотворението на Уодхаус напомня, че поезията трябва да е достъпна за всеки и че не е нужно да е претенциозна или сложна, за да й се наслаждавате.

Поезия

Съответните категории