Поезия с рим и метър беше стандарт векове, преди модернистите в началото на 20-ти век да започнат да пишат в прозаична форма. Въпреки че всяко писане трябва да е граматично и правописно коректно, много правила могат да се счупят с артистично право, за да се предадат идеи. Прозаичната поезия започна като бунт срещу традиционните правила и днес е най-свободният начин за поети да поставят мисли на хартия.
Изберете тема. Стихът не трябва да несе морал, но трябва да казва нещо. Изберете тема, която ви прави да усещате нещо или имате мнение, и отразете мислите си.
Начертайте стратегия. Как ще отразите мислите? Ако планирате фигуративен език, запишете метафори, смилици, образи, алегории преди писане – за ясна представа как да ги използвате.
Решете структурата. Може да се промени след първите чернови. Дължина на строфа/ред придава съзнателност/детайлност, но в прозаичен стих това е на воля. Решете какво да бъде „гръбнач“ (spine) – последна дума на всеки ред, оставяща отпечатък на окото.
Напишете първа чернова. Забравяйте правилата за форма от римованата поезия. Тук формата е каквато решите. Най-важното – експериментирайте. Писането на стих не е като на книга – кратък процес с много очаквани преписвания. Опитвайте. Можете да изтриете.
Отложете стиха. Скривеното желание за бърз резултат е лъжа. Няколко дни да го игнорирате и после преглед с пресен поглед – една от най-важните стъпки.
Прочетете първата чернова. Решете дали експериментите са работили. Стихът е проза, но все пак краток – стеснете работата. Избягвайте излишен текст. По-стегнат = по-голяма вероятност читател да дойде до края.
Покажете на колега. След четене – питайте дали са забелязали идеите, които опитали да изобразите чрез фигуративен език. Отворен ум – не всеки ще обожае работата ви.
Редактирайте до усещане за завършен продукт. Няколко корекции, пауза от дни, повторение – докато се върнете и не виждате нужда от промени.