Ето разбивка на значението на стихотворението:
Орган за питане: Поемата започва с работника, който задава поредица от въпроси, всеки от които започва с „Кой построи Тива със седемте порти?“ Това повторение установява модел на разпитване и подчертава търсенето на истината и разбирането на работника. Като поставя под съмнение изграждането на Тива, работникът оспорва традиционните разкази, които често приписват големи постижения на могъщи личности или митични фигури, което предполага, че всъщност градът е бил изграден с колективен труд на работниците.
Експлоатация и отчуждаване: Стихотворението се задълбочава в опита на работника на отчуждението от техния труд и плодовете на техните усилия. Работникът пита кой е спечелил от тяхната упорита работа и кой притежава дворците и градовете, които са построили. Тази критика на експлоатацията подчертава несъответствието между приноса на работниците и богатството, натрупано от управляващата класа.
Несправедливост и потискане: Работникът задава въпроса защо управляващите остават на власт въпреки жизненоважната роля на работниците в обществото. Поемата посочва механизмите на потисничество, като военните и държавата, които поддържат съществуващия ред и пречат на работниците да оспорят статуквото.
Търсене на солидарност: Работникът признава необходимостта от колективни действия и солидарност сред работническата класа. Те питат дали работниците са разделени, намеквайки, че единството е от решаващо значение за оспорването на потисническата система. Стихотворението подчертава важността на разпознаването на споделените борби и съвместната работа за социална промяна.
Ролята на интелектуалците: В последната строфа работникът се сблъсква с ролята на интелектуалци и артисти. Работникът пита защо тези хора не дават отговори или не предлагат насоки на работниците в тяхната борба. Тази критика предполага пропаст между интелектуалния елит и работническата класа и подчертава необходимостта интелектуалците да се ангажират и да подкрепят каузата на работниците.
Като цяло „Въпроси от един работник, който чете“ служи като мощна критика на класовото неравенство и експлоатация. Той насърчава работниците да поставят под въпрос своята роля в обществото и призовава за колективни действия и солидарност като средство за постигане на социална справедливост и освобождение. Поемата предизвиква традиционните разкази за историята, подчертава значението на приноса на работниците и призовава интелектуалците да се ангажират с борбите на работническата класа.