Сензорно стихотворение се фокусира върху възбуждане на сензорни преживявания – зрение, слух, мириз, вкус, допир – вместо да разказва история или изразява абстрактна емоция. Чрез ярък описателен език и сензорни детайли, то поглъща читателя в мултисензорен момент, позволявайки му да възприеме света през чутовете на говорителя по интимен и негласен начин.