В поемата „Night of the Sine“, говорителят се обръща директно към читателя. Поканването е да се замисли за абстрактната красота на синусовата вълна – нейната математическа елегантност, нейните ритмични модели, нейната визуална поезия. Поемата премостява разстоянието между студена калкулация и естетично чудо, молейки аудиторията да свидетелства грацията в графика.