Поемата представя силна критика на традиционните исторически разкази, които често прославят постиженията на могъщи личности и институции, като същевременно пренебрегват и невидим приноса и борбите на работниците и обикновените хора. Разказът на историята, както е написан от елитни групи, често маргинализира преживяванията на потиснатите, което води до изкривени сметки, които служат на интересите на управляващата класа.
Феърчайлд оспорва тази доминираща историческа перспектива, като представя алтернативен обектив, който центрира гласовете и опита на работниците, които неуморно допринасят за обществото, но остават експлоатирани и лишени от власт. Поемата подчертава контраста между тежкия живот на работника и луксозния, охолен живот на елита. Той поставя под въпрос защо богатството, генерирано от усилията на работниците, в крайна сметка се концентрира в ръцете на малцина привилегировани, докато самите работници остават обеднели и маргинализирани.
Поемата се задълбочава и в темите за класовата борба, експлоатацията и отчуждението в капиталистическите общества. Феърчайлд представя работника като въплъщение на потиснатите маси, чийто труд е извлечен и експлоатиран от управляващата класа, което води до дълбоко чувство на отчуждение от плодовете на собствения им труд. Опитът на работника се превръща в символ на по-широката борба срещу класовото неравенство и потисническите системи, които увековечават експлоатацията и социалната несправедливост.
Освен това поемата изследва трансформиращия потенциал на знанието и образованието. Работникът, въпреки предизвикателствата, пред които е изправен, търси знания чрез четене и образование, използвайки го като инструмент за по-добро разбиране на ситуацията и предизвикване на установените разкази, които ги държат подчинени. По този начин стихотворението предполага, че образованието може да служи като средство за овластяване, което позволява на хората да изследват критично социалните структури и да се борят за своите права и достойнство.
В обобщение, поемата „Работник чете история“ служи като мощна критика на историческите разкази, класовите разделения и експлоатацията, като същевременно подчертава значението на образованието като инструмент за овластяване и съпротива пред лицето на системното потисничество.