Често срещано заблуждение приписва песента „Тира лира“ на сър Ланселот в Тенисоновото Дамата на Шалот. Всъщност, поемата гласи:
И над речната тъмна простряност
Като някой смилен виждач в транс,
Виждайки цялото си нещастие –
Со стеклена физиономия
Погледна към Камелот.
...
Чу е кариол, скърбен, свещен,
Пенен гладко, пенеше ниско,
Докато неговата кръв се замръзка бавно,
И очите му се заciemниха пълно,
Обърнати към куластия Камелот.
Защото преди да достигне брега на прилива,
Дамата на Шалот,
...
Но Ланселот помисли малко;
Тъй каза: „Тя има красиво лице;
Бог в Своето милост дай ѝ благодат,
Дамата на Шалот.“
Певецът на „Тира лира“ е безимен рицар, който минава през острова по-рано в поемата – не Ланселот. Ланселот се появява по-късно, нем, и само наблюдава трупа на Дамата. Объркването вероятно идва от проеминенцията на Ланселот в артурианата легенда и неговата визуална централност в илюстрациите (напр. картините на Уотърхаус).
Тенисоновата поема внимателно разграничава пеещия минаващ от „червеното кръстосание рицар“, който в крайна сметка изпровоцира фаталния избор на Дамата.