Използването на "Dun dun" може да бъде проследено до ранните радио драми, където често се използва за обозначаване на момента на разкритие в мистерия или история на ужасите. Терминът беше популяризиран от радио шоуто The Shadow, което използва звуковия ефект, за да добави усещане за мистерия и предчувствие към своите разкази.
В радиодрамите и старото радио, където звуковите ефекти бяха от решаващо значение за създаването на атмосфера, „dun dun“ обикновено се използваше за обявяване на влизането на злодей, засилване на напрежението по време на страшни сцени или привличане на вниманието към сюжетен обрат.
С течение на времето "dun dun" премина към визуални медии, особено филми и телевизия. Стана синоним на напрегнати или драматични моменти. Известната тематична музика "Челюсти", композирана от Джон Уилямс, включва забележителен мотив "dun dun". Той също така присъства на видно място в саундтраците на филми на ужасите като „Психо“ и дългогодишния телевизионен сериал „CSI“.
През последните години "dun dun" се превърна в добре познат и повсеместен звуков ефект. Използването му в мемета, онлайн видеоклипове и комедийни скечове допълнително затвърди статута му на символ на напрежение и изненада.
Докато "dun dun" остава най-разпознаваемата вариация, има и други подобни звукови ефекти, които служат на същата цел. „Ta-da“ често се използва за обозначаване на изненадващ или разкриващ момент, докато „ba-dum-tish“ обикновено се чува в комедиен контекст, за да подчертае шега или да създаде хумористичен ефект.
„Dun dun“ остави трайна следа в поп културата, превръщайки се в емблематичен звуков ефект, който моментално предизвиква усещане за очакване, напрежение и драматично откровение. Неговото въздействие може да се види в различни форми на медии, от класически радио драми до съвременно цифрово съдържание.