Аргументът допуска заблудата на утвърждаването на следствието. Тази грешка възниква, когато някой приеме, че тъй като следствието от условно твърдение е вярно, антецедентът също трябва да е верен. В този случай аргументът предполага, че тъй като някои тъжни хора са клоуни, всички клоуни трябва да са смешни. Това не е непременно вярно. Възможно е някой да е клоун, без да е смешен.