Забавления в 1620-те: Танц, игри, театър и музика в ранномодерния живот
В 1620-те — сред Тридесетгодишната война, ранните борби на Плимутска колония и сумерките на Якобова ера — досувът оставаше жизнен за всички социални страта. Забавлението беше общностно, участническо и често домородно:
- Танц: Дворцови маски за елита;селски танцове, джиги и рийли за обикновения народ. Танцът беше социален клей и ритуал за закупуване.
- Игри: Настолни игри (шах, нарди, Девет мъже моръс), карти (примеро, мау), зарове (хазард) — играеми в механи, домове и царски стаи.
- Театър: Лונדonski игрища (Глобус, Фортюна, Червен бик) поставяха нови работи от Шекспирови наследници (Флетчер, Мидълтън, Уебстър) и ревивали. Провинциални трупи турнееха.
- Музика: Лютни песни, консорт музика, широколистни балади, продавани на улиците. Пението съпътстваше труд, поклонение и ревери.
- Улично представление: Жонгльори, акробати, огньоядци, кукли, изпълняващи животни — забавляваха на ярмарки и пазари.
- Спорт и военна практика: Лъчезарство (законово задължително за еманти), борба, палки, ранна футбол (хаотичен, цял селски), боулинг.
- Ярмарки и фестивали: Сезонни календарни събития — 1 май, Летно слънцестояние, Жътва, Коледа — комбинираха всички гореизброени с ястия, процесии и ритуали.
Забавлението в 1620-те не беше пасивна консуматорна индустрия; то беше участническа култура — направена от хората, за хората, в интервалите на труд и оцеляване.