1. Исторически период:
- Гръцката драма се заражда в древна Гърция, предимно през 5 век пр. н. е.
- Елизабетинската драма се отнася до театъра на Англия по време на управлението на кралица Елизабет I, предимно в края на 16-ти и началото на 17-ти век.
2. Цел и функция:
- Гръцката драма е тясно свързана с религиозни и граждански церемонии, по-специално празници в чест на бог Дионис. Имала е обредна и битова функция.
- Елизабетинската драма, макар и все още повлияна от религиозни теми, беше предназначена главно за забавление и се представяше в публични театри.
3. Играйте структура:
- Гръцката драма обикновено се състои от три трагедии, последвани от сатирска пиеса (кратко, комично парче). Всяка трагедия е допълнително разделена на части като пролог, пародос, епизоди и стасима (хорови интерлюдии).
- Елизабетинската драма имаше по-разнообразна структура, но общите елементи включваха използването на множество сюжети, подсюжети и интерлюдии. Пиесите често включват драматични средства като монолози и отстъпки.
4. Постановка и изпълнение:
- Гръцките драми се изпълняват в амфитеатри, места на открито с голямо, кръгло или полукръгло разположение на местата. Актьорите носеха маски и високи обувки (cothurni), за да подобрят присъствието си.
- Елизабетските драми се поставят в специално построени театри, често с централна сцена, заобиколена от места за публика. Актьорите не носят маски, което позволява по-голямо изражение на лицето.
5. Припев:
- Хорът играе значителна роля в гръцката драма. Той функционираше като колективна единица, коментирайки действието, предоставяйки предистория и отразявайки обществената перспектива.
- Елизабетските драми не използват припева като централен елемент. Вместо това героите в пиесата предоставиха изложение, размисли и прозрения.
6. Развитие на характера:
- Гръцката драма често демонстрира архетипни герои, представящи универсални черти или морални уроци. Развитието на характера беше фокусирано върху външните действия и конфликти, а не върху вътрешната психология.
- Елизабетинските драматурзи изследват по-сложни характеристики и психологическа дълбочина. Героите често са многостранни и показват широк спектър от емоции и мотивации.
7. Теми:
- Гръцките драми често се занимават с теми за съдба, съдба, високомерие (прекомерна гордост), конфликт между човешката воля и божествени сили и изследване на обществените норми.
- Елизабетските драми обхващат разнообразна гама от теми, включително любов, отмъщение, амбиция, социална йерархия и политически борби за власт.
8. Език и стил:
- Гръцките драми използват поетичен език, особено ямбичен триметър, и използват издигната и стилизирана реч.
- Елизабетските драми показват смесица от поетичен език и проза, в зависимост от социалния статус на героите и драматичната ситуация. Драматурзи като Шекспир са били известни с умелото си използване на език и образи.
Като цяло гръцката драма и елизабетинската драма представляват различни театрални традиции, които демонстрират културните, обществените и художествените влияния на съответните епохи. Въпреки че и двете форми са имали дълбоко въздействие върху историята на театъра, те се различават по отношение на своя произход, цели, структури и стилистични подходи.