2. Убийството като благороден акт: Убийството на Цезар често се разглежда като благороден акт или необходима жертва за запазване на републиканските идеали на Рим. Шекспир обаче представя множество гледни точки и мотивации зад заговора, включително лична амбиция и политическо съперничество. Тази сложност предизвиква директното тълкуване на акта като чисто героичен.
3. Погребална реч на Антоний: Известната реч на Марк Антоний на погребението на Цезар е момент с голяма реторична сила. И все пак може да се тълкува погрешно като истински израз на скръб или съчувствие към Цезар. Речта на Антоний всъщност е внимателно изработена манипулация на емоциите на тълпата, предназначена да я настрои срещу заговорниците.
4. Ролята на гадателя: Героят на Прорицателя се появява за кратко в пиесата, за да предупреди Цезар за „Мартенските иди“. Някои тълкувания поставят ненужно ударение върху пророчеството на Прорицателя и го разглеждат като свръхестествен агент, който предсказва бъдещето с абсолютна сигурност. Въпреки това Шекспир оставя място за различни интерпретации, тъй като действията и изборите на други герои все още играят важна роля в оформянето на събитията.
5. Природата на амбицията на Цезар: Амбициите и мотивацията на Цезар не винаги са ясни. Някои интерпретации го представят като жаден за власт тиранин, докато други го виждат като мечтател, който се стреми да реформира и укрепи Римската империя. Шекспировото представяне на характера на Цезар дава възможност за набор от нюансирани перспективи.
6. Значението на поличбите: Пиесата включва няколко зловещи знаци и знамения, като появата на призрак, лъвове, виещи по улиците, и откриването на Каска на изсъхнала ръка. Някои зрители може да придадат прекомерно значение на тези свръхестествени събития, предполагайки пряка причинно-следствена връзка с трагичните събития, които следват. Многобройните слоеве на причинно-следствената връзка в пиесата обаче устояват на подобни опростени интерпретации.
7. Ролята на съдбата и свободната воля: Юлий Цезар повдига въпроси за взаимодействието на съдбата и свободната воля при оформянето на човешките действия и резултати. Въпреки че някои случаи изглеждат повлияни от външни сили, пиесата също така подчертава изборите, направени от индивидите. Напрежението между тези сили остава неразрешено, оставяйки място за различни интерпретации.
Тези погрешни тълкувания често произтичат от желанието да се опростят сложните герои, мотивации и събития в ясни категории или разкази. Шекспировото изобразяване на човешката природа и сложността на властта, амбицията и политическите интриги обаче се противопоставя на лесните отговори и приканва към продължаващо критично ангажиране с темите и идеите на пиесата.