Неврологична основа: Музиката активира системата за възнаграждение на мозъка чрез освобождаване на допамин, невротрансмитер, свързан с удоволствието, мотивацията и укрепването. Тази неврологична реакция може да създаде възнаграждаващ цикъл на консумация на музика.
Емоционална връзка: Музиката има способността да предизвиква мощни емоции и да създава връзка със слушателите. Някои песни могат да предизвикат спомени, чувства на носталгия или чувство за принадлежност, засилвайки навика да ги слушате.
Допаминов отговор: Слушането на музика може да накара мозъка да освободи допамин, невротрансмитер, който се свързва с удоволствието и наградата. Това положително подсилване може да накара хората да искат да слушат музика по-често, за да изпитат отново тези чувства.
Намаляване на стреса: Доказано е, че музиката намалява нивата на стрес и тревожност, както физически, така и психически. За много хора слушането на музика може да служи като механизъм за справяне или бягство от стресовите фактори в живота, което ги прави по-склонни да я използват като форма на самолечение.
Социално влияние: Музикалните предпочитания често се формират от приятели, семейство и културни норми. Когато другите около нас харесват и препоръчват определена музика, ние може да сме по-склонни да я слушаме и да й се наслаждаваме.
Навик и рутина: Музиката често се превръща в неизменна част от нашето ежедневие. Слушането на музика по време на тренировка, шофиране или разпускане може да превърне тези дейности в навици, като допълнително увековечи желанието за консумация на музика.
Културни и обществени фактори: Музиката има значителна културна и обществена стойност и участието в дейности, свързани с музиката, може да даде на хората чувство за общност и принадлежност.
Когнитивни процеси: Музиката стимулира различни когнитивни процеси, включително внимание, памет и въображение. Участието в тези умствени процеси може да бъде присъщо възнаграждаващо и да доведе до положително изживяване, което може да засили навика за слушане на музика.