Следващото голямо развитие в класическата музика идва през 13 век, когато са написани първите композиции на ars nova. Ars nova, което означава „ново изкуство“ на латински, е нов стил музика, който използва по-сложна система от ритъм и нотация. Той също така въвежда използването на инструменти като лютня, арфа и виела, които да акомпанират на гласовете.
През 14 век музикалният стил ars nova се разпространява в цяла Европа и започват да се появяват нови форми на музикална композиция. Един от най-важните от тях е мотетът, полифонична композиция, която използва множество текстове и езици. Мотетите често се използват в религиозни церемонии и стават все по-сложни и сложни с течение на времето.
През 15-ти век започва периодът на Ренесанса и класическата музика претърпява още един период на дълбока промяна. Ренесансът е време на подновен интерес към класическото обучение и изкуство и това оказва голямо влияние върху музиката. Композиторите започват да пишат музика, която е по-вдъхновена от музиката на древна Гърция и Рим, и също така започват да експериментират с нови музикални форми и техники.
Една от най-важните фигури в историята на класическата музика през периода на Ренесанса е Йоханес Окегем. Ockeghem е фламандски композитор, който е написал някои от най-сложната и красива полифонична музика на времето. Творчеството му оказва голямо влияние върху по-късните композитори, като Жоскен де През и Палестрина.
През 16-ти век се наблюдава възходът на протестантската реформация, която оказва значително влияние върху класическата музика. В много протестантски църкви полифоничната музика беше забранена, защото се смяташе за твърде сложна и богато украсена. Това доведе до развитието на нов стил музика, наречен хомофония, който използваше една мелодична линия, придружена от акорди. Хомофонията се използва в много протестантски химни и става все по-популярна и в светската музика.
През 17 век започва бароковият период и класическата музика претърпява нов период на бурно развитие. Бароковият музикален стил се характеризира с използването на силни контрасти, драматични мелодии и сложни ритми. Композитори като Йохан Себастиан Бах, Джордж Фридерик Хендел и Антонио Вивалди са написали някои от най-известните и обичани произведения на класическата музика през периода на барока.
През 18-ти век започва класическият период и класическата музика придобива по-изискан и елегантен стил. Класическият музикален стил се характеризира с използването на ясни мелодии, прости хармонии и балансирани структури. Композитори като Волфганг Амадеус Моцарт, Йозеф Хайдн и Лудвиг ван Бетовен са написали някои от най-известните и обичани произведения на класическата музика през класическия период.
19-ти век видя възхода на романтичния период и класическата музика претърпя нов период на дълбока промяна. Романтичният стил на музика се характеризира с използването на силни емоции, драматични мелодии и сложни хармонии. Композитори като Франц Шуберт, Фредерик Шопен и Робърт Шуман са написали някои от най-известните и обичани произведения на класическата музика през романтичния период.
През 20-ти век класическата музика продължава да се развива и се изследват нови стилове и техники. Композитори като Игор Стравински, Бела Барток и Арнолд Шьонберг са написали някои от най-известните и обичани произведения на класическата музика на 20-ти век.
Днес класическата музика продължава да се радва на хора по целия свят. Това е богата и разнообразна традиция, която се развива и променя с течение на времето и продължава да вдъхновява и радва публика от всички възрасти.