Мелодичните контури могат да бъдат класифицирани в няколко основни форми:
1. Възходящ контур :Мелодията се движи предимно от по-ниски към по-високи тонове, създавайки усещане за нарастващо напрежение или вълнение.
2. Низходящ контур :Мелодията се движи от по-високи към по-ниски тонове, често предавайки усещане за релаксация, резолюция или спокойствие.
3. Постепенен контур :Мелодията се движи на малки, последователни интервали (стъпки), или нагоре, или надолу. Това създава гладка, плавна мелодична линия.
4. Криволинеен контур :Мелодията се движи в извита форма, с постепенно нарастване и спадане на височината, често създавайки усещане за изразителност или лиризъм.
5. Вълнообразен контур :Мелодията се редува между нарастващи и понижаващи се тонове във вълнообразен модел, създавайки усещане за нестабилност или несигурност.
6. Сводест контур :Мелодията се издига до връх и след това се спуска симетрично, създавайки усещане за баланс и резолюция.
7. Терасиран контур :Мелодията се движи в различни, равни сегменти, създавайки усещане за стабилност или простота.
8. Повтарящ се контур :Мелодията повтаря определена височина или мелодична фраза няколко пъти, създавайки усещане за подчертаване или повторение.
Мелодичният контур на музикалното произведение е тясно свързан с неговия емоционален израз и музикален смисъл. Например, възходящ контур може да създаде усещане за очакване или неотложност, докато низходящ контур може да предаде усещане за релаксация или решение. Композитори и музиканти използват умишлено мелодични контури, за да оформят емоционалното въздействие на своите композиции.
Анализирането на мелодичните контури е важен аспект от музикалната теория и композиция, позволяващ на музикантите и слушателите да разберат и оценят нюансите и изразителните качества на мелодиите в различни музикални стилове.