* Динамиката не е стандартизирана. Композиторите често определят динамични маркировки в партитурата, но тези маркировки не винаги са последователни. Например, терминът "forte" може да означава нещо различно за един композитор, отколкото за друг.
* Динамиката често се използва за създаване на контраст. Бароковите композитори често използват внезапни промени в динамиката, за да създадат драматични ефекти. Например, едно парче може да започне тихо и след това внезапно да стане силно или обратното.
* Динамиката е използвана и за подчертаване на важни моменти в музиката. Например, композитор може да използва кресчендо, за да създаде напрежение, водещо до кулминация.
Класически период (1750-1820)
* Динамиката беше стандартизирана. През класическия период е имало общ консенсус за това какво означават различните динамични маркировки. Например „форте“ сега означаваше „силен“, „пиано“ означаваше „мек“ и т.н.
* Динамиката беше използвана по-фино. Класическите композитори са използвали динамика, за да създадат усещане за баланс и поток в музиката си. Те избягват внезапни промени в динамиката и вместо това използват постепенни кресчендо и спадане, за да създадат усещане за драма.
* Динамиката също беше използвана за създаване на усещане за единство. Класическите композитори често биха използвали динамика, за да свържат различни части от своята музика. Например, те могат да използват кресчендо, за да свържат двете половини на част от соната.
Като цяло използването на динамиката в епохата на барока е по-спонтанно и непредвидимо, докато използването на динамика в класическия период е по-контролирано и рафинирано.