Ето пример за дизюнктно движение в началото на Петата симфония на Бетовен:
```
G - D - G - B
```
В този пример интервалът между първите две ноти (G и D) е идеална квинта, което е голям интервал. Това създава усещане за напрежение, което се разрешава, когато мелодията се върне към тоничната нота (G).
Дизюнктното движение може да се използва във всеки тип музика, от класическа през джаз до рок. Това е мощен инструмент, който може да се използва за създаване на различни ефекти.