Европейската музика може да бъде разделена най-общо на два основни периода:
1. Средновековна и ренесансова музика (ок. 500-1600) :Този период се характеризира със свещена и светска музика, включително обикновена песен, полифония и възход на инструменталната музика. Трубадурите, певците и придворните музиканти играят важна роля в разпространението на музика сред различни социални слоеве.
2. Бароков, класически и романтичен период (ок. 1600-1900) :
- Барокова музика (ок. 1600-1750) :През този период се развиват операта, ораторията и инструменталната музика. Свързва се с композитори като Бах, Хендел и Вивалди.
- Класическа музика (ок. 1750-1820) :Този период подчертава баланса, яснотата и формата. Ключови композитори включват Моцарт, Хайдн и Бетовен.
- Романтична музика (ок. 1820-1900) :Този период се характеризира с повишена емоционална изява, национализъм и възход на виртуозния изпълнител. Романтичните композитори включват Шопен, Шуберт, Шуман, Вагнер и Брамс.
Отвъд тези големи периоди европейската музика също е била оформена от народни традиции, национални и регионални идентичности и влиянието на неевропейски музикални традиции. През 20-ти век европейските композитори продължават да изследват нови музикални стилове, техники и влияния, пораждайки модернизма, атоналната музика, електронната музика и различни експериментални форми.
Като цяло европейската музика представлява богат гоблен от разнообразни музикални форми, отразяващи културното наследство и творчеството на европейския континент. Въздействието му може да се чуе не само в Европа, но и в развитието на западната класическа музика и нейното глобално разпространение.