Секо речитативът обикновено се състои от една гласова линия, придружена от континуо, която се състои от клавишен инструмент (като клавесин или орган) и бас инструмент (като виолончело или фагот). Клавирният инструмент осигурява хармоничната основа, докато басът подсилва мелодичната линия.
Речитативът на Secco се използва за предаване на диалог, разказ или изложение в опера или оратория. Той позволява по-бързо предаване на текст в сравнение с придружения речитатив и по този начин помага за развитието на сюжета или предоставя необходимата информация. Поради своята простота, secco recitative също така позволява по-голяма гъвкавост при интерпретацията и предаването на текста от певеца.
Използването на secco recitative е особено видно през късния бароков период в произведенията на италиански композитори като Алесандро Скарлати, Джовани Батиста Перголези и Джордж Фридерик Хендел. Днес secco recitative продължава да се използва в различни форми на оперна и хорова музика, често в комбинация с други речитативни стилове.