възможни реакции:
* се появява безразличен или безгрижен: Те могат да изглеждат откъснати и незасегнати, като са сами, евентуално участват в уединена игра или изследват стаята, без да търсят болногледача.
* Минимизира страданието им: Те могат да покажат минимални признаци на бедствие като леко намръщено или ухапване на устни, но бързо потискат всякакви външни изрази на тъга или страх.
* избягва контакт с болногледача: Те могат да избегнат контакт с очите или физическо докосване с болногледача, дори когато се върнат в стаята.
* участва в самоуверещо поведение: Те могат да участват в повтарящи се действия като люлеене, смучене на пръсти или втренчени в космоса, за да се опитат да управляват емоциите си.
* показва признаци на физическо напрежение: Те могат да проявяват физически признаци на тревожност като фиксиране, повишено дишане или стиснати юмруци, но те могат да бъдат фини и да останат незабелязани от случайни наблюдатели.
Важни съображения:
* Възраст: По -малко дете с привързаност към избягване може да покаже повече явни признаци на дистрес, но те все още вероятно ще сведат до минимум емоционалното им изражение.
* Индивидуални разлики: Въпреки че това са често срещани отговори, всяко дете е уникално и реакцията им може да варира в зависимост от техния индивидуален темперамент и тежестта на тяхната несигурност на привързаността.
* Погрешни интерпретации: Привидно безразличното или съставено поведение на детето може да бъде тълкувано погрешно като знак, че са щастливи и доволни, но под повърхността може да изпитват значителни страдания.
Важно е да запомните, че привързаността на избягването е сложен проблем, а поведението на детето в странна стая е само едно парче от пъзела. Ако подозирате, че детето ви може да показва признаци на привързаност за избягване, търсенето на професионални насоки от терапевт или психолог е от решаващо значение.