1. "Аз съм непознат тук и не съм добре дошъл."
Това твърдение отразява чувството на Антигона за изолация и отчуждение от общността. Тя е изгнаник, както поради действията си в противопоставяне на заповедта на Креон, така и поради историята на нейното семейство. Това твърдение също предвещава нейната трагична съдба.
2. "Не ме е страх да умра."
Това твърдение показва смелостта и решителността на Антигона. Тя е готова да посрещне смъртта, вместо да направи компромис с принципите си. Това твърдение също е в контраст с предишния й страх да не бъде погребана жива.
3. "Отивам на моето място, сред моите хора."
Това твърдение подсказва, че Антигона вярва, че ще намери мир и щастие в смъртта. Тя е нетърпелива да напусне света на живите и да се присъедини към семейството си в отвъдния живот.
4. "Аз съм дете на Едип и съм наследил неговото проклятие."
Това твърдение признава трагичната съдба на Антигона. Тя вярва, че е прокълната заради престъпленията на баща си. Това твърдение също предполага, че Антигона изпитва чувство за вина и срам за действията на семейството си.